Гръцкият капитан Акритас и разбойниците му „Христови войници“, радостни, че са отървали кожата…
КАПИТАН АКРИТАС РАЗБИТ ОТ МИЛИЦИИТЕ НА ВМОРО ПРИ СЕЛО СВЕТА МАРИНА
По поръка на гръцкия владика Германос Каравангелис, на 7.02.1906 г. андартският капитан Константинос Мазоракис, с прозвището Акритас, пиши писмо до населението на селата Света Марина, Лековищица и Янчища. В него ги „моли“ да не правят протести и предупреждава, че ще бъдат „убити: няма да бъдат пощадени и техните жени и деца; телата им ще разкъсваме на парчета“. Краят на писмото: „Ще убиваме всеки, който не е с нас“, издава решимостта на Акритас да повтори кървавото клане на старци и деца година по-рано в Загоричане. Писмото било предадено от селяните на войводата Лука Иванов, а по-късно изпратено до Балканския комитет в Лондон, за да добият представа в Англия за гръцкия терор. В следствие на това, 50 членна андартска банда нахлува в с. Света Марина, за да наложи реда от „молбата“ на Акритас. С маски, андартите първо нахлуват в дома на председателя на местния комитет на ВМОРО. Него го нямало и те насилили да отвлекат децата и жените. Дигнала се тревога из селото. Селската милиция в състав 20 души открива огън срещу „Христовите войници“ и задържа нападателите до идването на милициите от Лековищица и Янчища. Като видели и нея, гърците почнали да бягат без всякакви правила за отстъпление и оставили пет убити андарти в т.ч. секретаря на четата им. На другия ден станало ясно, че турския аскер бил из околните села и действал така, сякаш имало споразумение между командващия паша и капитан Акритас. Чак когато селяните се прибирали, войниците ги пресрещнали. Повечето успели да хвърлят пушките си зад храсталаците и плетищата, за да не бъдат обвинени, но пет души били хванати с оръжие и закарани във Воден. За чест на каймакамина, той ги освободил на следния ден. „Аман от тези гърци!“ – казвал той между своите хора, пиши в своята повест „Изповедта на един македонски четник“ за този случай писателят Алберт Сониксен…
Macedonian Bulgarians / Македонски Българи
Гръцка пропагандна картичка от началото на XX век., на която е изобразен гръцкия офицер Павлос Мелас – убит през 1904г. и лозунгът на гръцките андарти: “Българин да не остане“.
Картичката е израз на вековната гръцка “любов“ към всичко българско. Гърците толкова много обичат българите, че желаят тоталното им унищожение.
A Greek propaganda postcard from the beginning of the 20th century, depicting the Greek officer Pavlos Melaz – and the motto of the Greek Andartes: “ No Bulgarian should remain alive “.
The card is an expression of the ancient Greek „love“ to everything Bulgarian. The Greeks so much love the Bulgarians that they want their total destruction.
Гърците нямат право дори да споменават името Македония!
Човекът на снимката е престъпник и убиец, гръцки андарт, който води банда от 60 души, които нападат село Зелениче ( Егейска Македония) на 13 ноември 1904 година и по най- варварски начин убиват 13 българи по време на сватба.
Жестокостта на палачите не се спира нито пред пол нито от възраст! Убивани са мъже, жени, деца и старци. 10 годишно момиченце е хвърлено живо в огъня. 50 годишна жена е наръгана от зверовете с щик.
Всичко това е по заповед от Атина. По подробно няма да се спираме на този въпрос сега.
С тези и други, още по-варваски престъпления Гърция загуби правото дори да споменава името Македония за претенции към нея да не сме чули!
