МАКЕДОНИЯ – ИСТИНА И ПРОШКА
Напоследък влагам известни емоции във всичко , което пиша , защото са плод на контакти , впечатления и разсъждения . Темата Македония е наистина нещо по което от двете страни на Беласица няма единно разбиране . След настъпилите промени у нас властите в Скопие се опитаха чрез ОМО “ ИЛИНДЕН “ да направят това , което Тито и компания не успяха , но виждайки безпереспективността на всичко затвориха кранчето и проекта умря .От друга страна българското общество не може да разбере и досега , че митовете че Македония е българска и по историческо право е наша трябва да се сменят . Има много слоеве в нашето общество , които смятат , че едва ли само едно наше навлизане и хората едва ли не ще ни посрещнат , както през 1940-1941 г . Ще го демонстрирам с един пример . По време на нашата разходка за поклонението на Мара Бунева човек близък до моята възраст ме заговори . Когато разбра за какво сме дошли ме запита каква е Мара Бунева ?
Нека оставим словоблудстванията , но с това искам да кажа , че в днешна Македония българския етнически елемент води борба за своето утвърждаване като такъв и от друга страна обикновенния човек тровен с години със сърбоманска пропаганда не може да проумее какво искат братята българи оттатък Беласица , като и така им е добре .Права е Вида Боева Попова , че с днешните жители на Македония трябва да се подхожда по- внимателно и всички ние да се опитваме да не бъдем толкова резки спрямо тях . Ще се съглася с Любчо Георгиевски , че сега се събуждат от един македонски сън и им трябва време за да преодолеят отровата на македонизма .Несъмнено имаме обща история , общо минало преди идването на българите на Балканите , но не проумяваме съвременните реалности . Отттък Беласица живеят хора , които имат друго съзнание и само близките контакти с нас могат да ги променят в благоприятна посока спрямо нас . Никой не оспорва , че не трябва да оказваме подкрепа на такива организации , като „Радко “ на политици като Димитър Църномаров , Павел Колев и всички други , които ясно изразяват своето българско съзнание , но и не бива да забравяме , че има много , които вярват в македонската си идентичност , като в случая не добър пример е журналиста Неделковски и това което се случи на Никола Масларски след поклонението на Мара Бунева . Официалните македонски власти на думи искат сътрудничество с нас , но на дела се опитват да играят някаква голяма игра между Атина , София И Белград в ущърб на България .Ако действително искаха да развиваме някакви добросъседски отношения българите в тази страна нямаше да се чувствуват застрашени и нямаше да се правят опити да бъдат задушени опитите им за изява .Настоящ пример за това е започналия църковен спор , в който Заев и компания искат легално да бъде извършена сърбизация на духовния живот в тази страна . Самите гърци изразяват учудване от домогванията на СПЦ , но с това примиера Заев върши услуга на СПЦ , като я легимитира и се опитва да пренебрегне мнението на собственото си духовенство . И тук отново България определено има вина за всичко .Абдикацията на БПЦ , безхаберното или непоследователното отношение на официалните български власти дава възможност политическия македонски елит да разиграва козовете на сръбската пропаганда и сърбоманските подръжници в страната . Липсата или затрудненото гледане на български телевизии са лош пример , че България очаква плода да падне сам в кошницата . Трябва ясно да се разбере , че република Македония е суверен правен обект и трябва да я разглеждаме като такава в нашето отношение . В този смисъл напълно удачно е да се търсят съюзници в самата държава , които да ни помогнат в тези наши начинанаия . С публикациите за тази страна ясно се видя , че и между албанските партии в Макеодния има разделение и не с всички можем да си сътрудничим . Не на последно място ще се спра и на дейността на политическите партии от България в Македония . Единствено само ние и ГЕРБ се опитваме да правим нещо , а другите сякаш тази част на Балканите не съществува . Културните центрове , които създава ВМРО-БНД в тази държава са добър пример и опит за подобряване контактите между обикновенните хора в двете страни . Макар презентацията на книгата на министър Каракачaнов в културен център Иван Михайлов бе посрещната нееднозначно в Македония шума , който се вдигна е достатъчен за да се говори за проблемите на българския етнически елемент в тази страна и да се види реалната картина . Тук трудно ми е да опиша чувствата , които ме обладават , когато пиша и за очевидния неуспех в създаването на тези центрове . Хората поставени да спомагат за културното сближаване от двете страни на Беласица станаха символ на корупция , храненици на официалните власти като например Лазар Младенов от културен център в Скопие . Семейството му е на държавна служба в момента и след като се разбра какви ги е вършил в настоящият момент е прекъснал всякакви официални контакти с нас и България .Такива като Мирослав Ризински , Петар Колев и Радмила Керинска са лошия пример за опорочаване на самата идея . Заради тях на ВМРО-БНД и беше лепнат етикета “ паспортаджии “ защото тези лица търгувайки с удостоверенията за български произход влошиха възможностите на организацията за помощ на всеки в тази страна , който изявява своето българско съзнание . Организацията не е разследващ орган и никой не ме е упълномощавал за тази публикация . Направих я самичък , защото всеки българин в България трябва да разбере , че ВМРО се опитва да направи това , което държавата не прави . Много пъти сами задавали въпроса какво правим в Македония за българите там ?
Организацията прави много неща , но верни на това , което пише в Библията , че едната ръка не трябва да знае другата поемаме многобройните удари по нас и продължаваме напред .Несъмнено българо- макеоднските отношения имат да изминават много дълъг път , в който трябва да има прошка от двете страни , но не и компромис когато се касае за история и правата на българите . Трябва да има прошка за насилствената македонизация , но и прошка и отваряне на архивите за да се научи истината за кървавия Божик , за лагерите по време на Титова Югославия , за процесите срещу всички онези , които са се изявали като българи . Днешният македонски политически елит трябва ясно да разбере , че с опитите си да бъде сръбска креатура и да следва Белград няма да види никога Европейския съюз , защото колкото и да е колеблива нашата политика спрямо тях идва момент , когато всичко омръзва и се поставят картите на масата . Производните на ВМРО в Македония трябва ясно също да разберат , че идеите за македонска нация и отстраняването на българите от редиците ще я доведе до там , където отиде и Павел Шатев . Накрая този свой обзор ще го завършва с една надежда , че най- после ще се разбере , че трудно се спира нещо , което се събужда . Най- после трябва да се разбере , че и в България и Македония най- после ще се намерят сили , които ще променят нещата и ще се завърши онова за което са се борили нашите предци – обединение на националното землище
