АЛБАНЕЦЪТ С БЪЛГАРСКО СЪРЦЕ
Признавам с известно вълнение пристъпвам към тази публикация . За първи път ще пиша за човек от друг етнос . Посрещна с усмивка въпроса ми каква е разликата между албанци и българи ?
Оказа се , че албанците са хора на честта и по- емоционални от нас . Няма връзка с днешна Албания , но там където живее я чувствува като своя родина . Доказателство за това е , че когато през 2001 година отрядите на AOK предизвикаха напрежение в Западна Македония той отива като доброволец в македонската армия и се бие с тях . Това е най-доброто доказателство , че никога не трябва да поставяш хората с различна религия от нашата под един аршин , че никога не трябва да поставяш тези с които живееш макар и от друг етнос наравно с тези , които служат на чужди интереси . Не случайно писах че има албански политици , които едните са наши естествени съюзници , а други обслужват сърбизма в Македония .Отново ще отидем в Културен център Иван Михайлов и този път при Алберт Зануни.Заглавието е неслучайно . Алберт е женен за българка и двамата са конкретен пример как две религии могат да си съжителствуват без никакви проблеми . Не подминах въпроса къде намират пресечената точка , но за тях двамата това е онова човешко чувство , което кара човеците когато го изпитват да летят в небесата и да чувствуват морето до колене . Любовта има един език на всички етноси и макар , че на лицето ми се появява усмивка , когато пиша тези редове само мога да ги адмирирам . Алберт Зануни е примера че мюсюлманската религия не е това , което я показват религиозните фанатици в Близкия изток . Никоя религия не изповядва омраза , когато се задълбочиш в нея ,а това го правят човеците никой друг
Когато го запитах какво го е привлякло в центъра веднага ми беше отговорено с мисълта на Ванче , че в Македония няма само българи , а гърци , турци и албанци . Алберт се оказа добър познавач на историята , защото веднага ми напомни за двете въстания против сърбите . В тях българи и албанци са били заедно и с това са бетонирали своята дружба във вековете . Няма да скрия , че му зададох и доста неудобни въпроси , но моят събеседник не се разсърди и затова му благодаря . Един от тях беше за това , което видях в Скопие , но той ме увери , че българите няма за какво да се страхуват от албанците като цяло . От неговите думи струеше уважение към българските му приятели , което предизвика и моето уважение . И двамата отново тъжно констатирахме , че българската държава нищо не прави за правата на българите в Македония , което е причината и за албанското знаме над град Охрид . Алберт риторично ме попита а къде е България в случая ?
Какво пречи наред с знамето на Вергина да се развее и българското знаме . Ние по силата на историческите обстоятелства имаме това право..Центърът Иван Михайлов се опитва да подържа духа на тези в Македония , които се събуждат от македонските си сънища .
Алберт Зануни е обикновен човек като другите , но е човек за мен с голямо сърце половината от което принадлежи на България и затова ни има и ще ни има винаги
