„100 години по-късно в учебниците в Скопие няма и следа от този всенароден отпор срещу сръбските окупатори…“
На 16.01.1923 г. четата на Иван Янев-Бърлю(сн.1), щипски околийски войвода, опожарява сръбското заселище Кадрифаково, Щипско. Показно са разстреляни 23 колонисти, а останалите се разбягват. Това е отговора на възроденото ВМРО против масовата колонизация на Вардарска Македония, провеждана от сръбското правителство. След 1919 г. в Македония са заселени хиляди сърби, на които се раздава земята на бежанците в България и започва поголовна асимилация! Българските владици са прогонени, българските училища са затворени, в българските църкви се настаняват сръбски свещеници. Основна цел на ВМРО е да запази българския национален характер на населението в Македония! В условия на въоръжената борба, ВМРО поема функциите и на Екзархията. Освен войводи и четници, членовете на ВМРО биват и учители, и свещеници! Над всички е лидера на ВМРО Тодор Александров, установил щаба си в Кратовската планина и лично ръководи акциите на четите. Чуждестранните кореспонденти предизвикват в Европа и света сензационна истерия около Тодор Александров и ВМРО. Той договаря и общите действия с албанските качашки чети, които настъпват от запад. Българи и албанци сеят смърт и ужас сред сръбските власти, колонисти и сърбомани!В периода 1923-1924 г. четите на Иван Бърлев и Панчо Михайлов с наказателните си акции срещу сръбските колонисти, практически спират по-нататъшното заселване. Срещу ВМРО сръбските власти изпращат в Македония над 35 000 войници, жандарми, четници, граничари по границата с България. Сръбския крал Александър Караджорджевич(сн.2.) идва през 1924 г. в Щип за да даде кураж на изплашените до смърт окупатори! Влиятелният сръбски ежедневник Политика изобилства от този период с материали, в които отразява войната на ВМРО със сръбските окупатори: “Ново комитско нападение, Зверства на една бугарска чета” , “Кървава нощ в Кадрифаково”, “Застреляни от бугарските комити”, “Престрелка между жандарми и бугарски комити”, “Борба с бугарските комити” и т.н. 100 години по-късно в учебниците в Скопие няма и следа от този всенароден отпор срещу сръбските окупатори…
МОЛЯ ДА МЕ ИЗВИНИ АТАНАС ФИЛИПОВ ЗА ПИРАТСВОТО , НО ТАКИВА ПУБЛИКАЦИИ НЕ ТРЯБВА ДА СЕ МЪЛЧИ , А ДА СЕ ТРЪБИ ДА СЕ ЗНАЕ , ЧЕ БЪЛГАРИНЪТ НЕ Е СТАДО , А ЧОВЕК И ЛИЧНОСТ
