НА КОЛЕНЕ БЪЛГАРИ
НА днешната дата една българка разстрелва един сатрап, за който тази смърт е помилване от съдбата . Мара Бунева с това влиза в безсмъртния пантеон на борците за свободата и националната идентичност на българите . Със разстрела на Прелич ВМРО показва , че българите в Повардието няма да позволят на шумадийските кучета да ги направят сърби . В този контекст веднага си спомням думите на сестра и Вера Бунева , която пише , че ВМРО е била паралелната власт и животът на българите е бил определян от нея . Затова не е за учудване , че Мара Бунева е била член на организацията и нейната геройска смърт е постигнала целта си . Френската преса я определя като Шарлот Корде , но тя разстрелва певеца на една революция , а Мара Бунева разстрелва сатрап за който най- важната цел е да унищожи националното съзнание на новозавладените след Балканските войни българско население и земи. Затова всяка година ВМРО –БНД чествува тази дата защото е символ на вяра и дух , който не може да бъде унищожен с нищо . Щом химна на ВМРО все още живее в сърцата на македонските българи духа български все още е жив в тази част на Македония независимо от всичко . Да аз имах честта да присъствувам на това поклонение . Засиленото полицейско присъствие не попречи дошлите от България да поднесат венци , но едно беше хубаво , че имаше българи от САЩ и местни българи , които без страх се присъединиха към нас . Думите са безмислени пред подвига на Мара БУнева . Не без скрита ирония отново бих попитал готовили сме за такъв подвиг в името на честта и името българско ?
Една млада жена , която е имала блестящо образование се жертва за да може света да разбере , че има един народ чиято национална свобода е потъпкана . Умишлено не написах нито ред за деня на раждане на един титан на националната ни революция – Христо Ботев . Мара Бунева спокойно може да бъде поставена до него . Двамата са титани , които будят духовете и държат будни нашето съзнание и ни карат да бъдем българи . Някой ще каже такова е било времето . Не когато една нация спре да се интересува от собствената си история тази нация по- добре да бъде изтрита от картата . Мара Бунева задължително трябва да влезе в нашата история и младите българи да изучават нейния подвиг защото това е гаранцията , че ще ни има днес , утре и в бъдещето
БОГ , НАЦИЯ ОРГАНИЗАЦИЯ
http://www.nbp.bg/…/%d0%b4%d0%b5%d0%bb%d0%be%d1%82%d0%be-%…/
ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА ШАПКИ ДОЛУ БЪЛГАРИЯ НАЗИ ГЛЕДА
БОГ , НАЦИЯ , ОРГАНИЗАЦИЯ
ЛИНК КЪМ ПУБЛИКАЦИЯТА В БИЗНЕС ПОЩА ЗА ВСИЧКИ МОИ ПОЧИТАТЕЛИ И СЛУШАТЕЛИ
Делото на Мара Бунева е непреходно, нейното име е дух и вяра
На 13 януари 2020 г. се навършиха 92 години от подвига на Мара Бунева, която разстрелва в Скопие Велимир Прелич, юридически съветник на Скопска Бановина и като такъв, отговорен за Скопския студентски процес срещу дейците на Македонската младежка тайна революционна организация. Годишнината бе отбелязана в македонската столица от членове на ВМРО от България, сред които и представители на старозагорската общинска организация.
Те поднесоха венци и цветя пред паметната плоча на Мара Бунева, която се намира до Каменния мост над Вардар в Скопие, където е извършен атентатът през 1928 г. В църквата „Свети Димитър“ бе отслужена панихида.
Ето какво споделя за „Национална бизнес поща“ Петко Русанов, член на ВМРО-Стара Загора, и един от участниците в отбелязването на паметната дата:
„На 13 януари 1928 г. в центъра на Скопие прозвучават изстрели, които като помилване от съдбата слагат край на живота на личност, която има решаваща роля в сръбското обвинение срещу членовете на младежката организация на ВМРО. С убийството на Владимир Прелич, Мара Бунева влиза в безсмъртния пантеон на борците за национална идентичност и свобода на българите. С този акт ВМРО предизвиква вниманието на световната общественост върху съдбата на останалите сред Балканските войни български земи и население. Това не е акт на отчаяние, а осъзнат акт от страна на тази млада жена, която зарязва блестящо бъдещо развитие, презрява своя живот, за да накаже човека – виновник за мъченията на нейните другари и съидейници. ВМРО е било паралелната власт по това време – по спомени на нейната сестра Вера Бунева, и затова не е изключение, че Мара Бунева е и неин член. Животът на българите в Македония се е определял от законите на организацията и с този акт се е показало на света, че българите в Повардието няма да се подчинят на асимилаторската политика на окупационната сръбска власт, която е целяла обезличаването на българския елемент в тази част на Македония.
Готови ли сме да извършим същото в днешно време, ако се наложи да защитим името българско? Може би да, може би не… Всяко време си има своите герои, но подвигът на Мара Бунева трябва да влезе в учебниците по история, като пример как се обича България. Чуждата преса я сравнява с Шарлот Корде, но докато тя разстрелва певеца на революцията (лидера на якобинците Жан-Пол Марат – б.р.), то Мара Бунева разстрелва личност, която и до днес се споменава с омраза. Със своя подвиг Мара Бунева влиза завинаги в списъка на онези, пред които организацията се прекланя.
Затова всяка година ВМРО-БНД чрез организациите си от цялата страна прави поклонение пред подвига й. От няколко години паметната й плоча край река Вардар вече не се изкъртва или чупи, което дава надежда, че обществото е започнало да узрява, че това е безсмислено. Защото макар и българка, нейното дело е непреходно и нейното име е дух и вяра, която буди съзнанието на всички ни и ни кара да вярваме, че някой ден в Повардието химна на ВМРО ще се носи свободно навсякъде…
НИЕ ПОМНИМ , НЕ ЗАБРАВЯМЕ И НИКОГА НЕ ПРОЩАВАМЕ КОГАТО СЕ ОПИТВАТ ДА НИ СМАЧКАТ
БОГ , НАЦИЯ ОРГАНИЗАЦИЯ
ПОКЛОН
