МАКЕДОНИЯ ДНЕС
Ще тръгнем към Битоля за да се срещнем с потомък на български род , чийто предци са били кметове по време на българското присъствие във Вардарска Македония за което властта след 1944 г му е напомняла многократно , както и досега . Във време когато отношенията между двете държави се подобряват той все още е бугараш и не му се позволява да работи на държавна работа . Въпреки всичко нашият герой не е предал българското в себе си и много кратно го е показвал . Той е нашият екскурзовод из Македония , защото лично аз благодарение на него видях откъде е тръгнал една известна старазагорска личност – митрополит Методи Кусев , чийто дело е нашето Аязмо . Снимките от родната му къща допълниха онова , което знаех за него . Той е член на българското ВМРО и е добре познат на улица Пиротска . Както се досещате ще посетим Миле Ацев Йованоски . Той спада към третата група българи в Македония , които въпреки всичко не са се подали на нищо и онзи възрожденски плам , който всички , които произхождат от тази част на българското етническо землище носят в себе си независимо от времето носи и той . С Миле се познаваме по- дълго време и затова с него си позволих да побистрим македонската политика . Да това което казах в първата част важи и за Миле , но явно е , че нашият македонски брат се интересува по – живо от политиката , защото когато стана въпрос за албанците отношението му към Али Ахмети е показателно . Един от лидерите на АОК , които командуваха албанските отряди при сраженията с македонската армия в Западна Македония се оказа сръбски агент , който с това е спомогнал за задържането на днешна Македония в сръбската орбита . Това , което е направило АОК през 2001 г е провокация , която е целяла разпалването на конфликт , който би накарало съседните страни да се намесят и това да раздели окончателно Вардарска Македония . По думите на Миле противовес на Али Ахмети е други албански македонски политик Зенедин Села , който не желае това което прави първия Неговото желание е всички етноси в границите на Македония да живеят в сговор и това опонира на това , което също и Миле се съгласи , че на настоящият момент правния субект Северна Македония съществува и има законно установени граници . България е признала този правен субект , но не и съществуването на македонска нация и всичко произтичащо от това . Другият момент е , че откритата намеса на България е акт с непредвидими последици затова българското общество трябва да работи тези наши сънародници тук да имат същите права както другите етноси , защото българите като етнос не съществуват в македонската конституция .Другото което се съгласихме и двамата , че катастрофата с Борис Трайковски е нещо твърде съмнително , защото откритата му пробългарска политика със сигурност е причинил много безсъние в съседите на България и Македония . Не на последно място слуховете , които се носят , че сръбската патриаршия е подкупила Вселенската патриаршия за да признае нейната юрисдикция над македонската подсказва с примери от далечното минало , че може и да бъде факт Всеизвестно е , че и двете патриаршии не са вършили богоугодни дела в миналото в името на Мегали идеята и Велика Сърбия и затова няма къща без дим така , че някога може и да излезе на яве каква е била цената на предателското поведение в момента на Българската патриаршия , която досега би трябвало вече да е извършила дипломатически демарш за защита на македонските българи . Показателно е , че македонското общество в момента е вулкан , който набира скорост за да избухне . Пиша така , защото явния политически интерес на Миле ме накара да потърся неговото мнение за новосфомираната партия Македонски концепт . Нейната програма за признаване на всички етноси в Македония на пръв поглед е хубава , но за хора които са извън нея . Действителността се оказа друга . Македонски концепт по думите на Миле се оказа поредната заигравка със съдбата на българският етнически елемент в страната . След като изслушах коментара на Миле в главата ми нахлу аналогия с татаризма в Татарстан – ни орел , ни щука просто чист популизъм . След като побистрихме политиката по- нататъшния разговор се завъртя около живота на този човек Трудна е неговата съдба да ти сложат клеймо едва ли не на пристъпник затова , че си българин . Но това което винаги ми е правило впечатление неговия неизчарпаем оптимизъм и затова искренно се развълнувах , когато се видяхме на поклонението на Мара Бунева тази година . Макар възрастта си се оказа несломим и горд българин , за който е истинска радост да види своите братя от България . Не беше много весела раздялата ни щом въздъхвайки спомена , че по- добре албанците да управляват Македония , защото поне те уважават българите , но пък винаги доброто е напред и аз искренно вярвам че ще се случи .
