partenius_of_zograf_kratka_sveshtena_istorija
144 години от смъртта на ПАРТЕНИЙ ЗОГРАФСКИ (от Галичник, Македония) – духовник, поленински епископ и нишавски митрополит, книжовник, един от първите български филолози и фолклористи
„Житие и исповедание и за некои чудеса повествование иже во святих отца нашего Климента Архиепископа болгарскаго
Охридска-та Архiепископiя в последно-то време имаше под своя власт 10 митрополiи и 10 епископiи, сиреч си-те епархiи на югозападна Македонiя. Замечателно е что в си-те овiе епархiе, освен две три, и до днеска се употребляват толко гърчкiи-от язик не толко в църкви-те, но и во училища-та, ако они и да са населени от чисти и природни Болгари, кои-то незнает и гри по гърчки. Ах, овiе сиромаси се достойни за големо сожаленiе, и они се сега почти единственни-те епархiи болгарски, где уще не се вовел во училища-та и църкви-те природни-от язик, и тоа не от нещо друго, а толко от недостаток в учители. Еве славно и обширно поприще за тие що сакат да остават вечна памет по себе. Не е овде место да разказуваме како и кога исчезнал от вишепоменути-ве епархiи болгарскiи-от язик…
О пастире добрiй! восклицават неговiй-от жизнеописател, како да предвидит будуще-то горе, соблюди от варварски нашествiя твои-те чада и сохранай нас во всекое време и особенно сега, кога се приближува скорб-та, кога немаме другего помощника, кога Скитскiй-от меч се напоил с кръв Българска, кога ръка язическа хвърля трупове-те на духовни-те твои чада да й ядат птици-те небесни! Сокруши и ти них с десница-та Божiя, коему ти служиш, и даруй мир на люди-те твои, за да можеме мие да устроиме торжество-то твое и така вечно да прославляваме чрез тебе Отца и Сина и Светаго Духа. Амин.“
http://www.strumski.com/…/PartenijZografski_Zhitie_Sv.Klime…
„Мисли за Болгарски-от Язик
И другий пот сме кажале, пак сега кажуваме, що за да может да се составит еден общий писмений язик първо е потребно да излезат на яве си-те местни наречия и идиотизми на язик-от ни, върху кои-то общий-от язик имат да се зиздат. Догде се не направит тоа нещо, никой не может и неимат право да судит и да редит за общий писмений язик, основуваещи се на едно толко, кое и да е оно, наречие; и секое подобно суденье и реденье, како не полно, тъй е суетно и безплодно….Македонско-то наречие не толко не требет и не может да бидет исключенно от общий-от писменний язик, но добро тьа беше ако оно ся приймаше за главна негова основа; по тая причина что оно е по пълнозвучно, по плавно и по стройно, и в много отношения по пълно и по богато. Представители на тоа наречие се югозападни-те страни на Македония…“
http://www.strumski.com/…/PartenijZografski_Misli_za_Bolgar…
„Писменность и Грамматика
Слѣдующа-та статiя много е важна и побуждаваме Читатели-те съ вниманiе да я прочитетъ. И така колко за народна Грамматика что казуваш, Брату мой, воистина потребна е, и нужно е веке да имаме единъ общiй съ правила-та му писменный языкъ; а сега, всякой писатель и своя Грамматика: Но за да можетъ лесно и удобно да се постигнетъ тоа намѣренiе, необходимо нужно е да се приведатъ во извѣстность всимѣстны нарѣчiя и идiотизмы на языкъ-о ни; и кога отъ вси-те тыя частности да се составатъ едно общо писменно нарычiе. Тога оно можетъ да быдетъ и по-полно и по-богато и по-прiятно; защо извѣстно е что всекое нарѣчiе кье да искатъ нѣчто такво, что нематъ друго-то, и така едно друго кье дополняватъ…
Споредъ наше-то знанiе, нашiй-о языкъ се раздѣляватъ на двѣ главни нарѣчiя, на горно-Болгарско и долно-Болгарско; първо-то се говоратъ въ Болгарiя, въ Тракiя и нѣкои части въ Македонiя; а пакъ друго-то въ Македонiя вообще, или стара Болгарiя; а пакъ тые двѣ си иматъ свои-те поднарѣчiя. За да можеме да видиме все-та разность на тыя нарѣчiя потребно е да й преглѣдаме по вси-те части на Грамматика-та, понеже разность-та имъ не состоитъ толко въ нѣколко отдѣлни слова и произношенiя, но и въ построенiе на нѣkoi части отъ грамматика-та…“
http://www.strumski.com/…/P_Zografski_Pismenost_i_Gramatika…
„Кратка Свещенна История на Ветхо-и-Новозаветната Църков
Болгари-те се кьрстие во царствование-то Борисово, кой-то во кърщени-то се нарече Михаил, тога се преведе свещенно-то писание и други-те църковни книги от Гьрчкий на Болгарский или Славенский язик от свети-те единородни братя Кирила и Методия и от ученици-те нихни светаго Климента, кой-то после би Архиепископ Болгарский в Охрид, и светаго Наума, Сава, Ангелария и Горазда, Светий Кирил и Методия изнайдое азбука-та Славянска, защо до тога ни едно племе Славенско немаше нито азбука нито некакви писания. От болгари-те земае новоизнайдена-та азбука и преводи-те на священно-то писание и църковни-те книги и други-те славенски племена: како сърби-те, хорвати-те и руси-те. При кръщаванье-то Болгарско би големо прение между Восточна-та Царограшка църков и западна-та Римска, защо секоя от них сакаше да земет на своя страна и под своя власт новокръстений отъ народ Българский. Тое прение и несогласие би една от главни-те причини на разделение-то църквоно, що последува между тие две църкви. Болгарска-та църков догде существуваше царство-то Българско имаше свое особенно независимо църковно началство, или Патриаршество в Търново, което Патриаршество со Падение-то на царство-то се уничтожи. Но освен Търновско-то Патриаршество Болгари-те имали и друга Архиепископия или Патриаршество на юг в Охрида, тая Архиепископия била установена еще в шесто-то столетие по Христа. От Юстиниана Византийскаго, Императора, кой-то, понеже беше славянин родом, даде на свой-от народ тоа преимущество, сиреч независимо църковно управление. Овая Архиепископия, в старо време простираше своя-та власт дори во Влахия и Молдавия. А в последно време имаше под своя власт в Македония 10 Архиепископии и 10 Епископии. Охридска-та Митрополии и после падение-то на царство-то Болгарско сохрани своя-та независимост до 1767 година.“
http://www.strumski.com/…/partenius_of_zograf_kratka_svesht…