Когато тръгнах към старазагорския център за спасение на диви животни признавам, че имах някакви предубеждения , че е поредното място за нещо недобро . Твърде много политика , която бе вкарана в екологията те кара да те спохождат такива мисли . Старазагорският център за времето на своето съществуване се превърна в атракция на града , където много деца разбират че природата трябва не само да вземаме от нея , но и да я опазваме . Още с първите контакти със служителите разбираш , че си бил на погрешен път . Служителите на центъра е очевидно , че са влюбени в работата си , след като виждаш как приготвят храната за дивите си питомци , като виждаш как говорят за всеки един един обитател на центъра . Несъмнено атракциите при щъркелите , пеликаните ,орлите , совите показват една готовност да се служи на една благородна кауза , която надскача времето и всичко , което става в страната .Центърът е един оазис на душевното спокойствие, където забравяш за миг за всичко което се случва навън . В този контекст мога само да завиждам на служителите, защото техните питомци им се отплащат всеки ден с огромна любов за грижите , които полагат за тях . Изпитвам особенна благодарност към нашия гид в клиниката доктор Руско Петров , защото показвайки ни нагледно какво правят за ранените животни мога само да му кажа – почитания към това което върши той и другите ветеринарни специалисти в центъра . Това , че успя да запали искрата на огънчето на възхищението в дошлите за този ден деца можем ние родителите , които бяхме да ,му благодарим. Незнайно е бъдещето на тези малчугани , но едно успя да ги накара да разберат , че трябва да обичаме природата . Затова когато минавате през Стара Загора посетете този център – ще научите много за дивия свят , но и ще видите любовта на един екип към техните пациенти за което несъмнено заслужават уважение
