Дали трябват да свирят фанфарите – Постът ми е по повод решението на Конституционния съд за Истанбулската конвенция . Да трябва да се свирят фанфари – българите започнаха да разбират , че най – после решението на проблемите ни е в наши ръце . Моят приятел Сава Павлов се пошегува на тема мъж и още нещо , но това наистина е събитие . България най- после започва да разбира , че да членуваш в един съюз не означава да слушаш и да изпълняваш , а това означава и да казваш какво мислиш . Спомена се , за това , че сме правна страна по въпроса . Така е , но има и друго – решението на Конституционния съд е ясен сигнал за всички политически сили в страната , че когато говорят по медии и преса , че трябва да се съобразяваме с Брюксел нека най – после се разбере , чиновниците в Брюксел в името на демокрацията и ценостите и ще трябва да се вслушат в този сигнал . Конвенцията протеворечи на консервативните цености на българското общество защото това ни е спасило като нация и това се корени мнообразието на съюза . Нека тези които ни плашат с брюкселските чиновници разберат , че санкции няма да има докато нашият елит не клекне пред тях . Една мотивирана и твърда позиция ще накара да разберат , че малка България има своята позиция по въпроса . Да в това и победата на една политическа сила ВМРО – откакто тя е във властта Бойко Борисов спря открито да флиртува със съседна Турция . В това е и победата на тази политическа сила – неотклонно вървеше по пътя на доказване на вредата от ратификацията и успя . Нека свирят фанфарите