КЪДЕ СИ ТИ ЛЮБОВ НАРОДНА -когато слушах клипа за сръбско- българската война в защита на съединението един факт ме накара да се разплача – от южната граница пеша през зимата армията която охранява южната граница за няколко дена се прехвърля край Сливница и това е един от факторите решили войната . Българският пилот Списаревски толкова млад таранира американска крепост в небето на София .Нашите деди четири години почти сами подържат балканския фронт срещу многобройната съглашенска армия Край стражин и страцин и драва българската армия показва на немската армия какво е да имаш насреща български войник . Неволно се запитах какво е движело тези войници за да се хвърлят без да мислят за смъртта срещу куршумите и да побеждават . Отговора всички го знаем – любовта към България . Тази любов която не е изпъстрена с шовинизъм , а с онзи неподправен патриотизъм , който те кара да не изпитваш страх , а радост , че си умрял за отечеството и с това си го защитил . Къде е днешният полковник серафимов презрял военната заповед и изпълнил човешкия си дълг ?
Къде е днешния безименен поручик от добро поле , който загива с отделението си като факли , но не изоставя позицията си?
Къде са онези горди лица от фотографиите с които изпитваш неволна гордост , че си внук на такива деди ?
Изглежда ги няма – псуваме се разединени , ставаме герои след някоя друга чашка фалшива ракия и се правим на велики пред жените си . Заприличали сме на койоти , които чакат някой господар да ни подхвърли остатъци от вечерята си и сме доволни на това .
Кога най- после ще разберем , че за да ни уважават трябва първо ние самите да се уважаваме , а това за съжаление го няма . Чакаме някой чужд брат да ни оправи или поредния месия и толкова – водим живот втора употреба и сме щастливи в черупката си . а нима дедите ни са имали нашите удобства и всичко друго . Живеели са много по- прост живот от нас и са били хора на духа , които са знаели какво искат и как да го направят . Нека всички се запитаме какво сме и накъде отиваме защото наистина ще дойде време българска реч да не се чува повече между дунава и бяло море
